feod

Всяка армия се предвижва по картата със скорост 3 сухопътни провинции в ход. При преход по морските възли между провинциите се хаби цял един ход. Ако в началото на хода си армията се намира в в провинция граничеща до провинция в която се намира вражеска армия, то при задаване на предвижването на армията не може да се ползват провинции граничещи с провинции в която се намира вражеска армия (виж схемата в дясно – червени са недостъпните направления). Също така при предвижването си армията не може да подминава видима вражеска армия (виж схемата)

После успешен щурм или обсада провинцията веднага преминава във владение на завоевателя..

При завоюването на чужда провинция всичките постройки в провинцията се разрушават и завоевателя получава 50% от тяхната стойност. Също така населението на провинцията намалява с 10%.

Битките между армиите се случват когато две враждуващи армии се срещнат в една провинция. Битката между армията и гарнизон на отбраняващата се крепост се състои само в случаите че на нападащата армия и се даде команда да щурмува крепостта. Битката прекъсва хода на армията , независимо дали той е бил оползотворен целият или не.

За бойният дух

Всяко полево сражение се решава на първо място в умовете и душите на участващите в него мъже. Опитният пълководец знае това и умее да го използва в своя полза.

Що е боен дух?

За всяка армия, която влезе в полево сражение, се определя един общ параметър, наречен „боен дух“. Той „измерва“ желанието на армията да продължи да се сражава. Щом бойният дух падне под половината на първоначалната си стойност, армията е изпада в голяма беда, защото във всеки един момент след това е възможно сърцата на войниците и командирите да не издържат на стреса на битката и те да покажат на противника гърбовете си. Ако бойният дух на едната армия се пречупи, сражението за нея свършва, а бойното поле и победата остават в притежание на противника.

Високият боен дух има малко отражение (20% – 5%) върху ефективността на отрядите в ръкопашен бой. „Висок“ е бойният дух в началото на сражението. С падането му до стойности под 75% бойния дух престава да се отразява положително върху бойните способности на отрядите, но не се отразява и отрицателно.

Как се определя и от какво зависи бойният дух?

Бойният дух се определя еднократно в началото на всяко сражение. Това става на база на разположените на бойното поле сили (най-много боен дух дава мощната кавалерия, след това – устойчивата в защита пехота, а стрелците се нареждат в края), диспозицията (незаетите позиции на бойното поле намаляват значително устойчивостта на всяка една армия) и оставените резерви (всеки воин, оставен в резерв, намалява с малко бойния дух на цялата армия).

Армията е в безопасност докато бойният й дух не падне под 50% от първоначалната стойност. Щом това се случи има шанс армията да отстъпи от бойното поле. С падането на параметъра под тази стойност, този шанс нараства, а ако бойният дух достигне 25% от първоначалната си стойност, няма армия, която ще продължи да се сражава. Проверката за отстъпление се прави в края на всеки ход на сражението.

По време на сражение бойният дух се понижава в резултат на претърпените загуби (от убитите повече, а от ранените по-малко – конницата е по-уязвима в това отношение от останалите типове отряди), на промените в диспозицията на силите (освобождаването на позиция на бойното поле води до рязко падане на бойния дух, като това важи основно за бойните секции и в много малка степен за стрелковите), както и в резултат от дадените команди (отстъплението на отряд води до значително понижаване на бойния дух).

Нямате възможност да повишавате или попълвате бойният дух на армията си по време на сражение – бойният дух и на двете армии намалява, като печели тази, чийто боен дух намалява с по-малко и по-бавно. Иначе казано, която успее да се задържи над 50% праг или има късмет. Естествено, по-големите армии имат и повече боен дух, така че в това отношение богът на войната е на страната на големите батальони.

Какво става, когато армията побегне от бойното поле?

Армия, която побегне от бойното поле, губи между 25% и 50% от ранените си. Всички отряди, които все още са на бойното поле, когато това се случи и се намират в ударните секции, могат да дадат като пленници 10% плюс от 0 до 10% от състава си.

За полевите сражения

Смърт, раняване и плен на бойното поле

В сражение воините ви умират и са ранявани. Убитите се губят моментално, ранените излизат от сражението, но на следващия ход отново се връщат в армията ви. Армията, която загуби сражението, може да загуби част от активния си състав като пленници. Победителят получава една от две възможности: може да екзекутира пленниците (тогава те се броят като убити) или да ги върне срещу откуп. Във втория случай победителят получава по 2 гулдена за пехотинец или стрелец и 10 гулдена за конник. Тези средства не се вадят от хазната на страната, загубила сражението.

Разположението на армиите

Всяка армия се разпределя между 5 боеви секции + резерв. Секциите се делят на Ударни и Тилови. Към ударните се отнасят:

Ляво крило – може да атакува вражеското дясно крило и център.

Център – може да атакува всяка от ударните вражески секции

Дясно крило – може да атакува вражеското ляво крило или център.

Всяка ударна секция е съставена от две редици – предна и задна. В задната редица могат да бъдат разположени само стрелци, а в предната  – само конница или пехотни не стрелкови единици. Всяка редица може да бъде съставена само от еднородни бойни единици.

Към Тиловите секции се отнасят:

Обсадна секция – в нея могат да се разполагат само участващите в битката бойни/обсадни машини.

Засада – тази секция може да бъде съставена от еднородни не стрелкови пехотни или конни единици. Нейният състав не е известен на врага до момента в който тя бъде използвана.

В резерва остават всичките бойни единици не разпределени между секциите на бойното поле. Те не участват в битката, докато не бъдат използване за замяна или попълване на някоя от секциите. Резервът може да съдържа само до 25% от бойните единици, които вече са били използвани в формирането на ударните секции. Единственото изключение , е ако това съотношение се наруши в следствие на връщане на бойни единици от засада.

Пример:

Център : 400 мечоносци/200 лъчници.

Ляво крило: 200 жандарми/200 арбалетчици

Дясно крило: 500 пиконосци/300 лъчници

Засада: 150 жандарми

Обсадна секция: 2 онажера и 3 скорпиона

Резерв: 100 рицаря, 100 мечоносци, 100 лъчници

За заповедите, действията и протичането на сраженията

Всяка заповед има определен ефект върху ефективността на отрядите. Заповедта за атака повишава бойните възможности в офанзива, а заповедта за защита – повишава ефективността на отряда, когато отговаря на атака на противника, неговата устойчивост на щета и загубата на боен дух от убити и ранени. Попълването на отряд намалява бойните му възможности. Заповедта за отстъпление прави отряда много уязвим за атака.

Всеки отряд (секция) в рамките на всеки ход от сражението има право на едно „активно“ и едно „пасивно“ действие. Активно действие е офанзивното (когато давате заповед за атака), а пасивно е защитата, т.е. когато отрядът бъде атакуван от друг отряд или отряди. Това означава, че всеки отряд може да отговори само на една вражеска атака, защото тя ще изчерпи лимита му на пасивни действия или да проведе само една атака. Втората атака по същия отряд ще мине без отговор, защото той вече е ангажиран с отразяване на първата. Единствено отряд, който изпълнява заповед „защита“ разполага с две пасивни действия (но не разполага с активно). Изключение са артилерийските отряди, защото те могат да разпределят атаката си по множество цели, но те не разполагат с пасивно действие, т.е. не отвръщат на атака.

Поредността в действията на отрядите по време на сражение е твърдо определена: винаги първо действа обсадната секция (първо се изчислява огъня по укрепленията, а след това по отрядите; първо действат онагерите и след тях скорпионите). Следва секцията в засада. След нея действат стрелковите отряди. След тях са кавалерийските атаки. Ходът завършва с действията на пехотата.

Щетата винаги се нанася едновременно, освен когато атакуваният отряд е изчерпал действията си и не може да отговори на атаката. Това е възможно ако заповядате атака на даден отряд със свой кавалерийски отряд и с пехотен отряд. Тъй-като кавалерийската атака е по-бърза от пехотната, то тя ще бъде проведена първа и ще „изхаби“ пасивното действие на атакувания отряд. Следващата я пехотна атака ще удари по отряд, който вече е ангажиран в бой и ще бъде безответна.

Ако дадете заповед на атака на даден отряд на противника и той също е получил заповед за атака на вашия отряд, то това означава, че двата отряда ще „изхабят“ активните си действия и ще останат с по едно пасивно, ако бъдат атакувани допълнително.

В ситуация, подобна на горната, в която освен това давате задача на друг отряд да атакува същия отряд на противника, то първият ще „посрещне“ активното му действие, а вторият – „пасивното“.

Ако зададете един отряд на противника да бъде атакуван от повече от един ваш отряд, които действат в една и съща фаза на сражението (т.е. са само пехотни или само кавалерийски отряди), то отговорът на атакуваният отряд се разпределя между всички атакуващи отряди и едновременно с това те му нанасят съвкупна повреда. Подобна тактика може да бъде много ефективна за разбиването на много силен отряд на противника, но крие определени опасности.

При отстъпление или попълнение на секцията едното от действията се изхабява съответно за попълване или оттегляне и отрядът разполага само с едно пасивно дествие за да отбие една от насочените към него атаки. При това защитата в този случай е най-слаба в сравнение с пасивната защита в други ситуации.

За фланговите, страничните и директните атаки

Ако дадете заповед за атака на отряд, чиято секция е срещуположна на целта, подобна атака е директна. Директната атака е стандартна. Ако атакувате съседна, а не срещуположна секция, но вашата срещуположна секция е заета от отряд на противника, то такава атака се нарича „странична“. Страничната атака засяга по-малка част от отряда на противника и е по-слаба от директната атака и крие допълнителна опасност. Ако секцията, осъществяваща странична атака бъде нападната от срещуположната й секция на противника, подобна атака ще удари по фланга й. Фланговите атаки са по-опасни от директните.

Ако атакувате по същият начин, но бойната линия на срещуположната секция не е заета, тогава атаката ви е флангова и е по-силна от директната. Ако комбинирате директна и флангова атака, получавате допълнителен бонус към ефективността.

Атака от засада винаги е флангова и изненадваща. Изненадващата атака нанася по-големи щети на бойния дух на атакуваната армия от останалите видове атаки.

Когато се определя дали секциите са заети, за да се прецени какъв е типа на атаката, значение имат само бойните линии, а не стрелковите секции.

За укрепленията

Укрепленията имат няколко ефекта върху секцията, в която са построени. Първо, те повишават ефективността на пасивните действия на отрядите, когато те изпълняват заповед „защита“ или „попълване“ и намаляват уязвимостта им. Второ, всяко укрепление премахва определена част от нанесената стрелкова щета в рамките на конкретния ход (предпазват от артилерия и стрелци, не и при ръкопашен бой), пак само когато секцията изпълнява заповед „защита“ или „попълване“. Единственият начин да се премахнат укрепленията е като се разрушат чрез обстрел. Укрепленията се строят от сапьорите пред сражението да започне.

За края на битката

След трите рунда на битката играчите могат или да отстъпят от битката или да продължат в следващият ход. Ако след третият рунд една от армиите излезе от битката, то тази армия отстъпва на 2 провинции. Ако армията не може да отстъпва заради разположението на вражеските армии, тя е принудена да се върне в битката или да влезе в битка с друга от вражеските армии.  Ако и двете армии се откажат да продължат битката, то и двете отстъпват на по една провинция. Това важи и за армия която е принудена да отстъпи от битката в следствие на спадане на бойният дух.

За обсадното дело

Когато пред себе си имате провинция, защитена с крепост, няма да можете да я овладеете чрез полево сражение. В такъв случай пред всеки военачалник има две възможности: щурм или обсада. Щурмът е бърз начин да се заеме крепостта, който както и полевото сражение се решава в рамките на текущия ход. Бърз, но рискован. Често обсадата е по-разумният избор. Обсадата изисква повече от един ход, но не носи загуби.

Обсадното дело в играта е така реализирано, че на практика не иска участие на някои от играчите в отиграването на обсадата или щурма на крепост – за разлика от полевото сражение.

За щурмуването на крепости

Щурмуването на крепости донякъде прилича на полевото сражение. Щурмът трае три хода. Всяка крепост, в зависимост от нивото си, има определено количество катапултни кули (1 кула на 500 единици здравина на крепостта над първите 500 единици). Катапултните кули се използват като едно цяло и могат да водят огън по обсадната артилерия или по щурмуващите отряди (огънят се разпределя между пехотата и стрелците). Катапултните кули се рушат едновременно със замъка, т.е. за всеки 500 единици разрушена здравина крепостта губи по една кула.

Щурмуващата армия се разпределя автоматично в три секции: обсадна, стрелкова и щурмова. Конницата въобще не взима участие в щурма. Обсадната секция води огън по крепостта, докато я разруши автоматично (щом крепостта бъде напълно разрушена, гарнизонът ще се предаде и сражението ще приключи), щурмовата секция атакува стените на крепостта и се опитва да проникне, а стрелковата я подкрепя с огъня си. Това се случва автоматично, така както автоматичен е и отговорът на гарнизона.

Поредността на действията на секциите е следната. Първо действат сапьорите преди началото на сражението, следват обсадната секция и катапултите, после са стрелковата секция и стрелците в гарнизона и хода се завършва от опита на пехотата да щурмува стените.

Сапьори.Сапьорите, които сте включили в състава на щурмуващата армия, действат веднъж в началото на сражението.

Преди щурмът да започне, сапьорите се опитват да прокопаят галерия, за да стигнат под стените на замъка, а защитнитците се опитват да им попречат. Ако сапьорите оцелелят, те залагат мина и я взривяват под сетните на замъка и нанасят повреда на стените, а при късмет – могат да отворят дупка в тях.

Обсадна секция и катапулти.Двете секции стрелят едновременно – всяка катапултна кула прави нанася достатъчна щета, за да унищожи или повреди един онагер или малко над един скорпион на ход. Ако щурмуващата армия не разполага с обсадна техника или тя вече е загинала, а все още има катапултни кули, техният огън се разпределя поравно между стрелковата и щурмовата секции.

Стрелковите секции. След „артилерията“ идва ред на стрелковата секция, която се бори със стрелците на гарнизона. Гарнизонът разполага с място за един стрелец за всеки 5 единици здравина на крепостта (изчислението се прави веднъж в началото на сражението, след това „местата“ за стрелци не намаляват с разрушаването на крепостта), т.е. крепост със здравина 500 ще може в рамките на един ход да използва до 100 стрелци (стига да има толкова в гарнизона). Стрелците едновремено си нанасят взаимна щета. Преди нанасянето на щетата се присмята блокиронето на стрелците: вВсеки двама стрелци в стрелковата секция на щурмуващата армия „блокират“ един стрелец от гарнизона. Ако по време на стрелковата фаза останат неблокирани стрелци в гарнизона по една или друга причина, те ще стрелят още веднъж , но вече по щурмовата секция преди да дойде нейният ред.

Щурмова секция Преди щурмоваците да успеят да се качат на стените те ще претърпят загуби от събаряне на стълби, заливане с врящ катран или мазнина и различни други капани и хитрости, към които прибягва гарнизонът на крепостта. след това оцелелите ще се сразят с гарнизона на стените.

Както и в полевото сражение, победата може да се достигне ако бойният дух на едната страна падне под критично ниво (50% за щурмуващата армия и 25% за гарнизона). Щурмуването на крепост винаги излиза скъпо откъм загуби, но понякога спестеното време се оказва по-важно.

Играчите получават отчет след всеки рунд на штурма и штурмуващият играч може след всеки рунд да реши да се откажи от продължаването на штурма.

Всеки генерал, който мисли да щурмува крепост с армията си, трябва да знае, че ако бойците в щурмовата му секция свършат, щурмът се прекратява, независимо от останалите условия, така че не е зле за включи в армията си достатъчно мечоносци или поне пиконосци.

За обсадата

За да започнете обсада, първо трябва да разполагате с достатъчно голяма армия. Лесно можете да проверите това тук. Ако разполагате с необходимият минимум сили, то тогава обсадата ще започне. Целта на обсадата е да доведете бойният дух на гарнизона до точка, под която той ще се предаде. Ако бойният дух на гарнизона падне под 50% от първоначалната стойност, има 1 към 4 вероятност той да се предаде в текущия или в следващите ходове. В ходът, в който бойният дух падне под 20%, крепостта се предава.

За да намалите времето, което ще трае обсадата, трябва да свършите следните неща: да превземете колкото се може повече от околните провинции или пък да нападнете провинция, която граничи с колкото се може по-малко свои провинции. Всяка граница с провинция, принадлежаща на владетеля, който държи крепостта, удължава с малко обсадата, защото прави възможно прехвърлянето на припаси и помощ.

Второто нещо, което Ви трябва е колкото се може по-голяма армия. Значение има до съотношение едно към шест със силата на гарнизона. Над това съотношение размерът на армита не се отразява.

Накрая, трябва да помните, че никоя обсада не може да трае по-малко от два хода, т.е. никоя крепостта няма да се предаде на първия ход на обсадата.

Обсада се сваля чрез деблокираща армия. Тя трябва да даде полево сражение и да победи обсаждащата армия. Победата вдига обсадата,. Но загубата в подобен опит се отразява зле на обсадените – водещият хвърля зар12 и при резултат 1-2 крепостта се предава в рамките на същия ход. Ако сражението не приключи с ясен победител, а продължи през следващия ход, сърцата на обсадените се обнадеждават и бойният дух се покачва с 50 + зар100.

Показателите на различните нива крепости

Гарнизонът на всяка крепост се формира от 50% от населението на провинцията.

Всяка крепост над нулево ниво, може да бъде модифицирана от играча като той може да усили стените, бастионите или катапултните кули на крепостта. Катапултните кули нанасят щета на вражеската армия, докато укрепването на стените и бастионите прави защитниците на крепостта по-многобройни и по-ефективни.

Катапултни кули – катапултните кули засипват щурмуващата армия със каменни снаряди. Не са особено ефективни срещу пръснатите по цялото протежение на крепостните стени вражески войни, но са архинемезисът на вражеската обсадна техника. Всеки рунд всяка от катапултните кули може да бъде насочена да обстрелва една от секциите на атакуващата армия – обсадна, стрелкова, щурмова. Щурмовата секция обаче може да бъде обстрелвана само в началото на първи рунд, след това тя се предвижва плътно до стените на замъка и е недосегаема за катапултите на кулите. Допълнителна катапултна кула струва 12 т.

Бастиони – по бастионите се разполагат стрелците на защитниците. Размерът на секцията определя какво максимално количество от гарнизона може да участва в рунда в качеството на стрелци. Една точка бастион прибавя около 5 защитника към максимума на стрелковата секция. Освен че увеличават потенциала за стрелците, точките бастион увеличават и здравината на укрепленията на стрелковата секция, което прави стрелците по-ефективни и по-защитени. В стрелковата фаза на всеки рунд основната задача на атакуващият е да блокира стрелците по бастионите, тъй като неблокираните стрелци отправят залпове по щурмуващата секция, нанасяйки и сериозни щети. Допълнителна точка бастион струва 1 т.

Стените – по стените се разполагат войните готови да встъпят в ръкопашен бой със атакуващите войни, успели да се покатерят на стените. Всяка точка стена увеличава с около 10 потенциала за защитниците и ги прави по-устойчиви на атака. Също така точките стена определят съпротивлението на стените срещу действията на сапьорите на атакуващата армия, чиято основна цел е да направят дупка в стената и така да намалят значително защитните и възможности. Допълнителна точка стена струва 1 т.

Ако гарнизонът надвишана броят расположени по стените и бастионите войни, то остатъка остава в резерв, от където се попыллват загубите по секциите в началото на всеки рунд.

Базова крепост  – всяка провинция по подразбиране разполага с това ниво крепост.
Стени: 46 Бастиони: 30 Кули: 2
Няма точки за разпределяне.

І ниво-  Изисква Архитектура ІІ за да бъде построено.  Базова цена: 2500 гулдена.
Стени: 40 Бастиони: 24 Кули: 0
Точки за разпределяне: 136.

ІІ ниво – Изисква Архитектура IV за да бъде построено. Базова цена: 4000 гулдена.
Стени: 70 Бастиони: 42 Кули: 0
Точки за разпределяне: 238.