1. Ефропа и политическата карта на света
„Някога светът на Ефропа е бил населен от множество варварски племена, сражаващи се помежду си за правото да съществуват под слънцето. Мнозина от тях изчезнали без да оставят и следа върху пясъците на времето, но други израствали в могъществото си, покорявали нови земи и подчинявали други племена. Тези племена творили история и най-великото сред тях били лотините. От малко племе скотовъдци и войни в централната част на Идалийският полуостров за кратко време те се превърнали във войнствена държава владееща целият полуостров, а по-късно столицата им Рем станала столица на цяла Ефропа. Владенията им се разпростирали върху целият континент, лотинската култура поглъщала културите на свободните народи, за да ги превърне в неразделна част от себе си, лотинският език станал единственият език, на който говорил целият свят. Ремските императори дълго време управлявали света с могъща десница и божествена мъдрост и това бил Златният Век на Ефропа и Ремската Империя.
Обаче богатството и благополучието правят хората мързеливи и безгрижни. Скоро великите завоеватели и политици се сменили с алчни мързеливци , тънещи в разкош и похот. Докато Рем и Императорският двор всмуквали в себе си все повече и повече от богатствата на Империята, превръщайки ги в блясък и безгрижен живот за благородничеството, останалите земи на империята тънели в бедност и анархия. Имперските барони безнаказано грабили населението и можели да бъдат спокойни за положението си, докато изпращали определеният данък към столицата, многобройните бунтове на населението кърваво се потушавали от армиите на баронските наемници или не по-малко корумпираните генерали на местните имперски легиони.
Загнивал и самият център на империята, макар това да било по-малко забележимо под външният блясък на столицата. Заговорите на благородниците и висшите генерали всеки ден взимали своят кървав данък, все по-често се сменяла императорската династия, някои от тях – без да надживеят своя основател. Накрая цялата насъбрала се ненавист и напрежение достигнали онзи момент в който империята вече очевидно била на ръба на своята гибел.
През 814 година старият болен император Гарл І, известен още като Гарл Мъдри, бил на път да напусне този свят без да остави наследници. Той извикал при себе сичетирима младежи от знатните родове – своя племенник Лодр, двама братя-генерали Рипин и Радовик, и сина на бунтовният скрандинавски барон – Гарл Кахл, който бил държан в столицата като заложник и гарант за послушанието на баща си. Историята разказва, че Гарл Мъдри нарече тия четирима млади мъжесвои наследници и поделил по равно между тях земите на Империята. Лодр, по волята на чичо си, станал наследник на древните земи на лотините и император на Рем; Рипин получи във владение западните земи, които днес се наричат кралство Фралбион; неговият брат Радовик наследил земите на източното кралство Росполия; а Гарл Кахл се върнал в северната си родината като крал на Скрандинавия.
Така бил сложен краят на световната империя на лотините и започнали Тъмните Векове на Кралствата.
За 200 години спорове между кралствата, непрестанни войни и блянове за възстановяването на отминалото величие на Ремската империя донесли на света не по-малко беди отколкото загниващият режим на Късната Ремска Империя. В пеклото на войната изгаряли не малко светли умове и познания на отминалите векове. Нявга просветената Ефропа потънала в мрака на невежеството и суеверията, в който пребивава и до ден днешен.“
Из „Слово за отминалата слава“ на Патриций Хилдерански, 1001 г.
